„Когато обичаш себе си, позволяваш на чудесата да се случват в живота ти“

Днес бих искала да ти припомня колко е важно да обичаш себе си, защото както казва Луиз Хей „Когато обичаш себе си, позволяваш на чудесата да се случват в живота ти“. Всеки има нужда от чудеса и вярата в тях.

Но нашето чудо започва от нас самите. Защото ние с мислите си материализираме света около нас и нещата, които ни се случват. Когато се критикуваме и не се приемаме каквито сме, ние сме критични и към хората около нас, отказваме да ги приемем и ги определяме според вътрешния си свят. Ако сме толерантни към себе си, одобряваме се и се чувстваме комфортно в кожата си, тогава това рефлектира и върху отношенията ни с околните. Защото каквото даваме, това и получаваме. И това не важи само за взаимоотнощенията ни с околните, но и за нас самите.

Каня те в този ден да отделиш няколко минути в знак на любов към себе си и да се замислиш какво даваш на себе си. Дали първо мислиш за своя комфорт и чувства или често слагаш другите хора и техните чувства като приоритет преди себе си? Понякога в желанието си да бъдем обичани, ние се раздаваме за докрай за другите и забравяме, че първо трябва да се погрижим за себе си, за да имаме какво да дадем и то да има позитивна стойност за нас и за другите. Или пък сме склонни да изпълняваме чужди молби или дори очаквания, независимо, че те са в разрез с нашите възгледи и вътрешен комфорт.

Важно е да умеем да казваме „не“, когато вътрешно усещаме, че не сме съгласни и правим голям компромис със себе си. Правейки такъв компромис, ние преглъщаме негативните си чувства и даваме на себе си любов с негативен знак. Заради такъв компромис после очакваме компенсация от човека, за който сме го направили, и по подразбиране смятаме, че той трябва също да направи генерален компромис със себе си заради нас. И често оставаме разочаровани.

Затова е важно да слушаме вътрешния си глас – ако не се чувстваме добре по отношение на компромис, който искат от нас да направим, да умеем да поставим своите граници и да кажем какво е приемливо за нас, за да се чувстваме комфортно, и какво не. И да отстояваме позицията си.

Естествено е, ако околните не са свикнали с нашето „не“, да не са доволни от това, че започваме да отстояваме себе си. И да започнат да ни критикуват и да се опитват да върнат техния комфорт по всякакви начини. Но с времето, ако успеем да отстоим нашите граници, те свикват с промяната. А ние ставаме по-щастливи и уверени.

Kаня те днес да направиш и нещо прекрасно лично за себе си и да почувстваш тази вътрешна любов. Нещо, което ще те зареди емоционално и ще те направи истински щастлив/а.

Защото любовта към другите започва от тази към самите нас.

Твоя,

Кали